Врабченце съм. Сърцето – капка мед
и в дланите на есента се гуша.
Рисува тя. Красиво е навред,
мълчи шумакът трепетно заслушан,
а славеят отдавна отлетя.
Да пея аз не мога, че врабче съм,
седи септември в късните цветя
замислен, малко тъжен и невчесан.
Врабченце съм душицата ми – звук,
на вятърно звънче гласа ще вземе,
ще литне песента ми и напук,
светът ще грейне – пъстър хризантемен...
Септември, твойта скръб ще подсладя
послушай само... обич сред лъжи съм,
дори да дойде зима – сред леда,
съм топъл стих и с капки мед написан.
Tопъл стих
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126090802009
Свидетельство о публикации №126090802009
Рецензии