Септември без сълзица ги оплака
съсухрените гроздове унил.
На стършелите стръвни сред рояка,
стои претръпнал и очи присвил.
И спомня си как някога е пил,
от дланите на есен пъстропола,
омайно вино... по-добър и мил,
и Господ бе. Днес празен е престола,
От стършели ли милост да измоля?
Мълчи септември... трезвен не говори...
Земята под нозете ми е гола,
а небесата - разградени двори...
А нейде в лина - като мъка сух,
щурче повтаря песничка по слух...
А нейде в лина - като мъка сух
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126090607832
Свидетельство о публикации №126090607832
Рецензии