Очите ми? Те помнят само бездните,
изплъзваща се сред мъглите длан
и погледа ми - доверчиво взрян,
все в чудесата бъдните и звездните.
Ръцете ми? Те помнят само старите,
несбъднати любови... смътен сън
и стъпките пред прага ми отвън,
и стиховете свещи на олтарите,
на любовта ми. Късната и грешната,
онази, дето в сълзи крие смях,
пустинен пясък три пъти пресях,
да я открия... Никога несрещната.
Отрекох мъдростта си и скрижалите,
предричащи ми за покорни рай.
Щастлива лудост с мене пожелай
и нека ни осъдят неживялите....
Щастлива лудост с мене пожелай
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126090508504
Свидетельство о публикации №126090508504
Рецензии