Отминеш ли ме
сред мислите си - бели, като скреж
и името (каквото ми дадеш)
такова ще приема и ще впиша,
на вечността в тефтера чисто нов.
Избирай дълго. Вяра, плам, любов...
Че моето износи се, до вътък
повтаряно от свой (а всъщност чужд)
прокъса се от влюбени науж...
Отминеш ли ме - слънчоглед край пътя
ще стана - само златен лик. И ням.
Сърцето си без жалост ще раздам.
Щом покоси ме сушата и падна,
поне да не остане птица гладна...
https://youtu.be/Z8SYtmvEI9U?si=SGns13iNgLX6LL-M
Свидетельство о публикации №126090402955