Тихо, много тихо и незвана,
циганката есен и без звук,
се прокрадва. Сенчица ще хвана,
на ята... Далече са от тук,
но в гнездата любовта не стине,
пак са дом на птици и звезди,
вятър пъстър - за любов петимен,
сваля в тях луната и бразди,
тъмното небе, искрят комети
и щурците молят с топъл глас
чудеса, в които обич свети,
есента да сбъдне и за нас.
Топъл дъжд (от векове желае)
сушата... Жена е тя. Нали?
Хризантеми светъл път безкраен,
ще постелят... само да вали...
Есента (уж циганка, а дама)
всеки грозд целува... пак и пак
и рисува зима, но за двама,
в пъстрата палитра няма как,
този свят чернилка да добави,
зимата покорна е (едва)
на стиха ми - от любов направен,
цялата магия е в това,
да повярваш в есента и с длани,
с устни свят за нас да сътворим,
колко от живота ни остана?
Шепа думи, тънка струйка дим...
Цялата магия е в това
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126090108599
Свидетельство о публикации №126090108599
Рецензии