От памтивека храмове са зидали,
на вярата им домове да бъдат,
от алчност загорча като обида ли
безпътен век? Човечността - присъда,
мълчат и свеждат погледи. Възпитани.
И с наглостта си мачка грубиянът
Телата са все повече - душите ни,
са всичкото, което ни остана.
Сърцата ни са птици, в примки въжени,
изпросени коматите присядат,
една мечта далечна нощем лъже ни,
че обич има, от съдба нерада,
напук на лицемерие и низости,
ще се откупим някога и някак...
Едничка ти, любов, звезда си, близо си,
човекът в нас дано да те дочака...
https://youtu.be/cCYbqPjc3dU?si=Jm23LuAbvoptOEIv
Човекът в нас
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126090102382
Свидетельство о публикации №126090102382
Рецензии