Понякога съм есенна река,
водите си оскъдни тихо влача.
Аз мога да обичам и така,
да бъда само сенчицата в здрача,
зад теб вървяща няколко разкрача,
засланям я с душата си дори
луната... звездопади да изплача,
а после да съм същата в зори,
умората, която измори,
с която даже немите говорят,
способна със слова да покори
скептците и да смири раздора...
За седем дълги вечности, за ден,
да съм ти обич, като ти за мен.
Аз мога да обичам и така
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126083107071
Свидетельство о публикации №126083107071
Рецензии