А стихът нагарча като жълъд,
като стъпкан в тъмното пелин,
като път един – безкрайно дълъг,
как ли с тебе ще го извървим?
Късно лято или есен ранна,
шепи злато за любов мени,
носи си душицата на длан, а,
я препъват троскоти – вини.
Месецът изгрява медно-сладък –
на звездите кроткият пастир,
за живот - като въздишка кратък,
как ли ще се срещнем най-подир?
Чух – щурецът я продава вече
своята цигулка – да плати,
дълг кармичен, ала Бог далеч е
и високо райските врати.
Всяка нощ по драките ги сбирам,
пеперудени крилца, любов
и души на птици, а Всемирът,
тихо рони над света суров,
капки мед по го;рките ни устни,
дъжд – сълзите на щурец вали,
дава ни – небето – топъл пруст и
обич, от която не боли...
https://youtu.be/EiX_7CW7ZO0?si=l-NPsuVkIPHGPISF
Oбич, от която не боли...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126083007641
Свидетельство о публикации №126083007641
Рецензии