Прегръщам я онази невъзможност
и огънят гори неугасим.
Знам, всичко е в ума ти много сложно,
седни до мен и ще го измълчим.
Това, което толкова те стряска,
повярвай - нямаш поводи за страх.
За хората не питай. Те са с маска,
додето си потребен и от тях,
не чакай нищо. Даже благодарност.
Каквото си могъл, си го създал,
каквото гневни кажат, то е вярно,
ще видиш, че в заблуда си живял,
че нужен си, че обич и възхита,
в очите им ще видиш... няма, знай,
душата твоя нощ след нощ ще скита,
сама из бутафорния им рай.
А те ще спят. Сънят им безметежен,
гладът ще сепва - вълчи, настървен...
А аз съм тук... Обичам те, понеже...
Не знам защо и да не се кълнем...
Душата ми, тя стих е за утеха,
сърцето - славей с попритхнал глас.
Последвай ме. Каквото взеха, взеха,
а любовта си има само нас...
https://youtu.be/UQQdrKzrQNE?si=YViOZvMvY-kg1FmZ
A любовта си има само нас...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126082908043
Свидетельство о публикации №126082908043
Рецензии