Луната е сърдита

Луната спряла е сърдита
от хорската мълва отровна -
два змийски зъба я изливат
в шаблон на буци от олово.

По лунната пътека синя
езици раздвоени съскат.
Отдолу сиви вълци вият,
змии студени се усукват.

Задъхани в сплетни, рогати
дяволи в нощта подскачат.
танцуват вещици космати,
гарвани продрано грачат.

Тъй светът се изкривява
в една безмерна лошотия.
Тъга и болка в нас навява,
душата тихо в мрак заспива.

И всеки лъч надежда гасне,
потъва в бездна от лъжи,
а болката в гърдите расне.
И тишината вече ни тежи.

Но в този мрак искра се ражда,
прокарва път  в тежката тъма.
С любов и вяра ни събужда
и връща светлината на света.


sunny EL
EN_fi_su_EL_Леналеночка      


Рецензии