Испугавшись просветленья...

Мы
    держимся —
          за трещину
                в броне,
Где Ночь
    сочится    
           ржавчиной
                восхода,
Где эхо Жизни
          тает в тишине,
А Смерть
      стоит у входа,
                как пехота.

И ветер,
       сделав
           над землёй
                шпагат,
В изгибах сна
       нашёл
               успокоенье...
Устроили,
         мы братцы -
                маскарад,
В сердцах —
      вдруг испугавшись
              просветленья!


Рецензии