Испугавшись просветленья...
держимся —
за трещину
в броне,
Где Ночь
сочится
ржавчиной
восхода,
Где эхо Жизни
тает в тишине,
А Смерть
стоит у входа,
как пехота.
И ветер,
сделав
над землёй
шпагат,
В изгибах сна
нашёл
успокоенье...
Устроили,
мы братцы -
маскарад,
В сердцах —
вдруг испугавшись
просветленья!
Свидетельство о публикации №126082703503