Не вали, не вали, не вали,
суховеят покорен васал е,
вее сушата прашни поли,
над света от дъха й подпален.
И дали, и дали, и дали,
дъжд да моли щурецът запял е?
Облак, ветре, с крило погали,
да оплаче копнеж – непрежален.
Много ласкав, томително тих,
дъжд земята – примряла от жажда,
да целува... Тя с нежно: Простих,
в багри есенни да се възражда...
Ще се случи... Небето е храм,
чух луната. Със сигурност знам.
Със сигурност знам
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126082703230
Свидетельство о публикации №126082703230
Рецензии