Знае (мъдра е тя) че не чини ни грош,
любовта й на циганка... скрита я носи
и изпява живота – добър или лош,
само път нараняващ петите й боси.
Само вечер, щом спре с небесата за дом,
август нейде заспи ли в тревата сред мрака,
тя в съня си поляга до него и щом,
го прегърне – целува и милва... не чака...
А стърнища горят и мирише на дим,
звън на стършели гладни сред гроздове зрели.
Август още е тук, но пожара му мним,
тя по женски гаси с устни, с длани, с коси – даже времето спрели.
Знае – есен е тя, а в очте й плам,
шепа въглени само в кръвта й за спомен,
ще си тръгне и август. Отчайващо сам,
с любовта – ален лист – от сърцето отронен...
Aлен лист от сърцето отронен...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126082505639
Свидетельство о публикации №126082505639
Рецензии