Не искам и да мисля даже
какво след мене би било.
Стихът ми нека ви разкаже,
за птицата с едно крило.
За вятъра – в сърцето скрит е,
за песничката на щурците,
и за светулкова душа,
с която всеки дъжд теша.
След мен пари, парцалки... (плява)
и ключ от къща не търси.
За скитницата една припява,
върба с разрошени коси,
че лудостта ми бе от март и
извън калъпи и стандарти,
(как ни един не ме побра)
бях даже с юдите добра.
Не искам никой да ме помни,
не ще ме спре дори пръстта,
в очите на сърне огромни,
в светкавиците ще блестя.
Животът ми той бе куплет и,
луна, та мракът да засвети,
акорд цигулков, да звъни,
сълза – простила куп вини.
Ако неканена и бяла
сънуваш сова сред тъми,
за миг едничък е поспряла,
да ти прошепне, че сами,
сме ад и рай... Така желан е...
След нас какво ли ще остане?
(Да знаехме това преди)
една любов... и рой звезди.
Да знаехме това преди
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126082308138
Свидетельство о публикации №126082308138
Рецензии