Имам само сърце и душа.
Тъжен делник - въже е на шия,
с кукувици - гнезда да им вия,
или грешници - да ги теша.
А аз сбирам парченцата вечер,
бели истини, черни лъжи,
обич моя, за облак вържи,
нежна дума една. Отдалече,
да я видя... Летя, но едва,
сиулет съм - невидим и тих,
в грешна песен най-верният стих,
всички сови повтарят това,
дето аз и на сън не ти казах,
но жигосах на лявото рамо
и видял го е месецът само,
твойто име... И свит на перваза,
звездопади за нас е изплакал,
та дано да те зърна сред мрака...
https://youtu.be/UlRQJHVXiHk?si=BaEYuGs1EV75iITZ
Звездопади за нас е изплакал
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126082107287
Свидетельство о публикации №126082107287
Рецензии