Не искам на парче да го споделям
небето си. И ключа хвърлих даже.
А, рая ли? Отварят го в неделя.
Доколкото успява да разкаже,
онази своя с три води промита
история пак попът, все от тия,
в очите прах... опашка и копита,
под расото му някак си се крият.
На кръста бутафорен е увиснал,
за чужди грехове Агнецът Божи.
Побързай, попе, комката прокисна,
а тебе само платата тревожи.
Броиш ги по сто пъти все грошове,
а за бедняка - черни гологани,
а после свят човек е, като нов е,
че само вяра никого не храни.
Народът ли? Набожен... все науж и...
Душа ли? Има, има, а и вяра.
И чака чинно попът да отключи,
врата... Към пропаст... И да ги разкара...
А, рая ли? Отварят го в неделя
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126082101427
Свидетельство о публикации №126082101427
Рецензии