В ржави безвременья сумерки жизни...

О зеркало Неба –
               ударилась ночь,
Вдыхая
      ветрами
           фонтан
                моих мыслей.
Сижу
     я на кухне
          и сердцу  невмочь.
Ведь
    в ржави безвременья
            сумерки жизни...

Накрылись
        созвездия
                лунной фатой.
Засеяна даль
      семенами конфликтов...
Изгиб
    мироздания
             гладил строкой,
Играя
       в театре теней
                фаталиста...


Рецензии