В лилави сънища живея будна,
животът ми и суховат, и строг,
предава ми поредния урок,
съвсем от мен горкичкият е луднал.
Ту музика гърми, ту весел смях,
ту думи – звезден прах край мен с сипят,
той смръщен все се прави на ощипан
и мисли си: Какво да правя с тях,
онези щури откачалки триста,
в главата й? Ту писах, ту я трих,
присъдата, а тя открадна листа
и на коляно пише. Стих след стих.
Да беше като другите (едва ли)
да беше се предала... И амин,
а тя направи факла и запали,
дори от най-горчивия пелин.
Изпратих я да скита. Мислех: Вече,
ще грохне. Колко луда би била?
А тя се върна. Помня тази вечер.
И с песен, и с усмивка... На метла...
Обичам те, животе мой, дай чаши,
крещи ми... Боже! Вещица е тя.
Започва вече малко да ме плаши,
харесват ми лилавите цветя...
https://youtu.be/KewfYKJy8YU?si=MuiUsgSVrNrcmoK-
Xаресват ми лилавите цветя
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126082001753
Свидетельство о публикации №126082001753
Рецензии