Гласът ми тих е все по-слаб и слаб,
и песента заглъхва недопята,
и ставам просто мравчица в полята,
отронена трошица клисав хляб,
понесла, свела поглед към земята,
душата си заробила добрата,
върви, не спира. Вятърът крилат
да й направи сянка се снишава
и й нашепва: Ти не си такава!
Трохи да сбираш и да те гнетят,
звезда си. Виж ги горе как блестят!
И песен си, що щастие дарява,
не се обрича обич на забрава.
Без теб нощта е тъжна... и денят.
Hе се обрича обич на забрава
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126081903144
Свидетельство о публикации №126081903144
Рецензии