Все още те обичам. От душа,
валя напук на злобен пек и суша,
и в думите щурчетата се гушат,
та аз – тъгата да ги утеша.
Крада от пеперуди пъстър прах,
поръсвам си крилете – да зараснат,
за теб да бъда (в твоя сън) прекрасна
и да приличам мъничко на тях.
Такава съм, когато падне мрак,
а денем съм стърнището след жътва,
земя, която от безплодност хлътва
и чака дъжд, за да разцъфне пак.
Създавам си по спомен небеса,
до седмото словата ме издигат
и любовта ми – слънчева авлига,
та някак си деня да понеса.
Щом мръкне ставам огнена звезда
и всички сови бели покрай мене,
с крилата си тъгата ми браздят,
стихът е само порив за летене.
В най-тъмния, предутринния час,
за влюбени, за луди и поети,
по-ярко и от мен самата свети,
надеждата за обич между нас.
Все още те обичам
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126081802065
Свидетельство о публикации №126081802065
Рецензии