До мене сушата седи присвита
и с поглед на испосник - мъченик
А суховеят сякаш кон с копита,
тревите гази – огнен и безлик.
Изгуби се дъждът нанейде в миг,
цветята ми умряха нецъфтели.
А слънцето – в небето огнен жиг
гори на клада летните недели.
Замлъкнаха и думите несмели,
ни стих роди се, ни прозвънна песен.
Та щъркелите – пак на юг поели,
да сетят пътя мъничко по-лесен.
С душа от мед септември идва тих
и носи обич, топъл дъжд ,и стих.
https://youtu.be/c_DHWTHuTTU?si=OjuMLoQOivW101t0
С душа от мед септември идва тих
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126081703836
Свидетельство о публикации №126081703836
Рецензии