Ветрец прохладен, невидим и тих,
поляга в прегорялата поляна.
Прошепва: Напиши ми нежен стих,
тревите ще помоля да ти хванат,
звезда една - сияйна и красива,
в косите си сложи я ти, любов,
постой, да видя колко ти отива
и с мен литни към изгрева ни нов.
Че на живота нишката навива,
пак мойрата. Сестрите се усмихват,
на любовта ни и с гримаса крива,
си мислят: Чувства? Бързо ще изстинат.
Бъди ми обич! Първа, не - последна,
какво, че смърт и люде все ни дебнат...
Бъди ми обич! Първа, не - последна
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126081407616
Свидетельство о публикации №126081407616
Рецензии