Пътека няма - сипей, или хребет,
побутнат ни и паднем разранени.
Вселената до мене и до тебе,
чертае карта в тънките ни вени.
А коренища възлести преплитат,
посоките. Залезе и луната...
Съдбата (там, зад тръните прикрита)
Присмива ми се: " Няма път нататък"
Камбаните пак бият за вечерня
човеците... там, в ниското са долу.
И пилигрим съм... пътят ще намеря...
Аз - грешната се уча да се моля.
А после в тебе сгушена ще плача
и ще простят и Господ, и палачът...
Аз - грешната се уча да се моля
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126081307548
Свидетельство о публикации №126081307548
Рецензии