Поисках си любов. Така... без думи.
На глас не смеех. Знаех, че е глух,
късметът ми. Изсмя се той наум и...
Оказа се, че имал остър слух.
"Добре, щом искаш - с нея ще те срещна,
но ще те сторя пламнала къпина.
И ще стоиш бодлива и гореща,
годините ти покрай теб ще минат,
а любовта ти чужда ще е. Вечна.
Сама я пожела - сега я имаш.
И хора и закони ще ви пречат.
И ще гориш сред лято, и сред зима.
За да не пускаш ти зловреден слух,
че видиш ли късметът ти бил глух."
Поисках си любов
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126081206868
Свидетельство о публикации №126081206868
Рецензии