И други жалете. Не нея!

Защо да я жалите? Жива е тя.
И сита. Туй трябва да стига.
Красивата рокля на едри цветя
и новата гривна, и книга.
Какво, че в очите й нощем вали
а денем в сърцето й суша
убива последните живи пчели,
горчиво стърнищата пушат.

Дори й завиждате. Ето сама,
седи си. Спокойна и тиха.
Реши ли че иска го, всяка тъма,
подпалва с три-четири стиха.
А в нощите бели тъгите не спят,
в душата на совите птича,
от шепа акорди създава си свят,
и в него дори я обича,

онази любов, що вменява вина,
далечна, студена и чужда...
По-близо от нея е даже луна,
която копнежи пробужда.
А тя все се смее... Дори и без дом,
на чуждите радва се даже,
присвива душата й болката щом,
две странички кратки разкаже,

от книгата тежка на свойта съдба,
разгръща я тих суховея...
Сега е различна. С криле на гърба.
И други жалете. Не нея!
В съня си прегръща тя вятър крилат,
любов е. Каквато - такава...
Будете я само щом болките спят
и щастие нейде раздават...