Понякога съм пепел - не жарава.
Сивея. И търпя какво ли не.
За огнените, вихрени коне
в душата ги оставам да забравят.
Вменявам си вини и всеки грях
приемам. И химера, и заблуда.
Оставям ги охотно да се чудят:
"Дали я промених? Дали успях?"
Понякога съм мравка. Търпелива.
До вътък нищя всяко не и да.
Подслаждам всеки привкус на беда,
и с общата мътилка май се сливам.
А после... ставам пламък... ярко жълт.
Сияя и си знам, че съм различна,
че искат или не - ще ме обичат
или пък мразят. На живот и смърт.
Понякога съм... С теб не знам какво съм.
Защото те обичам. Затова.
Навярно котка. И животи осем,
превърнах в лунни нощи и слова.
Защото те обичам. Затова
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126080908116
Свидетельство о публикации №126080908116
Рецензии