Реката - кървава и мътна. Зла стихия,
водата златната е само в моя стих,
с въртопи боря се откакто се родих.
Една наивница съм, в лодка от хартия,
но още вярвам, че все нявга ще открия,
(разказа ми го сън, що с мрежа улових)
аз злачен, мирен бряг и топъл пристан тих...
Компас ми е луната, любовта кормчия.
Ще видя островче, цветя и дворче, дим,
ще ме прегърнеш ти... света ще измълчим.
Реката ще сияе цялата от злато.
Не ще попиташ нищо в мислите вглъбен.
Луната ще прошепне: Толкова от мен,
обичайте се... Дотогава, докогато...
Pазказа ми го сън, що с мрежа улових
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126080906157
Свидетельство о публикации №126080906157
Рецензии