Съдбата бях животът и каквото
поискаха. Отрова, еликсир.
И кармата си (всъщност потеклото)
и греховете влачех на буксир.
Превиваха ме (все стърчах от кюпа)
изправях се, че да пълзя не знам,
дори петаче нямах за да дам,
от самаряните да се откупя.
Две ризи имах. Дадох им и двете,
а третата разпраха - на верев.
А аз нали съм вързана в ръцете,
все игленик съм... Никога гергеф...
Не исках нищо (ни пари, ни дреха)
Не се срамувах, не изпитвах страх,
в зениците си криех те от тях,
любов. И само теб не ми отнеха.
Не им я ща лъстивата премяна,
оковите им... Блясъка презрян.
Коприва съм. От вятъра люляна,
към слънцето извил се див бръшлян...
А ти ела! Ще ме познаеш - гола...
сама съм все. Тук людете са кът -
в бохчичка стих и книга за из път.
И в храм от думи - тебе да измоля...
А ти ела! Ще ме познаеш - гола...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126080807987
Свидетельство о публикации №126080807987
Рецензии