Съдба ли ми е, кръст ли е какво?
Навярно нивга аз не ще узная.
Откакто зърнах първо зарево,
ту с ад ме плашат, ту ме блазнят с рая.
И вечно искат да ме покорят,
а аз съм птица. И растат крилата,
и през решетки виждам необят,
създавам го, щом топла и позната,
любов далечна в сън ми шепне: Ти,
аз зная, че от мене знак единствен
жадуваш с трепет. Чакам те! Лети!
Сърцето ми ще бъде твоят пристан.
Дори да поживеем още ден,
ще те обичам - колкото ти мен.
Дори да поживеем още ден
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126080607357
Свидетельство о публикации №126080607357
Рецензии