Край извор някъде в Балкана
проспал пожарища, беди,
щом дойде нощ така желана,
пак вятър приказки реди.
Луната (уж така свенлива)
лика си златен не прикрива,
цял ден копнее, чака тя,
въздиша, облаците гони,
с тях връзва по треви и клони,
венци от думи и цветя.
Когато вятърът среднощен,
се разлудува лекокрил,
Тя шепне: Любиш ли ме още,
или с дриада ти си бил?
Край извора заспал си рече,
погледна ли я отдалече,
или се любихте в захлас?
Очи, като трева зелени,
омайваха те... запленен и
петимен ти забрави нас?
А любовта не е верига,
на тънък глезен, ни на врат.
Обичай ме! Това ми стига.
Щом за любим избрах крилат...
Щом за любим избрах крилат...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126080601297
Свидетельство о публикации №126080601297
Рецензии