Ръцете пишат своята история
със линии от болка и тъга,
но в очите няма категория
за времето, изтекло като река.
Пристъпва тихо, с тежки стъпки,
притиснала в прегръдка младостта.
И носи само хладни тръпки,
и спомени за минали неща.
Като орисница в нощта застава,
отсява сънища от прах и кал.
И нищо старо тя не ни прощава
към никого не проявила жал.
Сега косите сребърно сияят,
а стъпките са бавни и добри.
Уморените сърца, те вече знаят
как в тишината огън да гори.
Орисия ли е или зряла есен,
когато плодът е натежал.
Животът става по-дълбока песен,
в която всеки смисъл е изпят...
Не е угасване в студената стая,
а тих е пристан след житейски път.
Душата знае – тук не й е края,
а просто мир за уморена плът.
sunny EL
EN_fi_su_EL_Леналеночка
Отвъд залеза
© Copyright: Леналеночка3, 2026
Свидетельство о публикации №126080506942
Свидетельство о публикации №126080506942
Рецензии