Когато внезапно житейските хребети
превърнат се в черни понори,
от всичко ти писне (дори и от себе си)
оставяш стихът да говори.
Забравяш закони и норми, и статуси,
забравяш за всички и всеки.
И слушаш притихнала. Само с душата си.
И кръстът ти става по лек и,
намираш сред думите светли в сърцето си
любов... Оживяваш... Отново...
И гола си истинска. Всичко, което си,
побира се в песен и слово.
Ставаш трепереща... Още си себе си.
Крилете закърпваш. С коприва.
Политаш напук на понори и хребети
и луда си... И ти отива...
Hапук на понори и хребети
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126080401729
Свидетельство о публикации №126080401729
Рецензии