Когато с шепи някакъв клошар
я заслони последната цигара,
то виждаш – всъщност никак не е стар,
в очите му метличина разтваря,
небето синьо... Жива е, цъфти,
напук на глад, на скръб и на тълпата,
с живота си говори все на "ти"
а вечер звездна мантия намята.
И пейката превръща се в палат,
и паркът му е царската приемна,
светът е просто неговият свят,
луната е принцесата неземна,
Която слиза в тъмния чертог,
където свил нозете си подбити,
отмаря той. Говорят си за Бог,
за истините, болката, лъжите...
А щом заспи клошарят в полунощ,
метличини сънува, дом, градина...
И знае си – дори без пукнат грош,
той пак е принц щом Бог не го подмина...
А щом заспи клошарят в полунощ
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126080207675
Свидетельство о публикации №126080207675
Рецензии