Сребреят бързи рибки там, на плиткото.
Рекичката ни злато ли разлива?
Тревите дръпнал вятърът за плитките,
се смее безметежно и щастливо.
Към хоризонта облаче политнало,
измисля си опашка на хвърчило,
врабче едно (нали е любопитно то)
от котката в шумака се е скрило.
Замислен щъркел слънчеви отблясъци,
оглежда, свива крак... потраква... сит е.
Навярно мисли: Камъни и пясъци,
мързи ме да навляза сред върбите.
Два лебеда редят си перушината,
оглеждат се... о, колко са грациозни.
Една ела се мисли за царкинята,
подмята: Всички патета са грозни!
Поетът ли? Седи и пише милият,
в очите му - дъги, порой и суша...
Той приказки разказва, без усилия...
Душа да имаш... дето да ги слуша...
Предизвикана приказка
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126080102349
Свидетельство о публикации №126080102349
Рецензии