Тръгва юли, крак пред крак,
взема на изпроводяк,
шапката си на тояга,
щурчовата песен блага
и цветче нетраен мак.
Малко тъжен, много тих,
мисли: С всички се простих,
път пред мен се вие в мрака,
в края никой не ме чака,
но трохички - стих след стих,
ръся. Светещи след мен,
щурчовия тих рефрен,
веселата песен птича...
А луната, щом обича,
ще ме следва. Ден след ден.
Нося го - сърце на длан,
от светулчица фенер е,
вдън дъбравите намерен,
за любов разковник таен,
само ако пожелае,
аз нощес ще ; ги дам.
Нося го - сърце на длан
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126073107933
Свидетельство о публикации №126073107933
Рецензии