Нощта ми пак от мъка се облече в бяло,
косите си разпусна тежки - ярък звездопад.
луната моля: В моя стих звезди валят.
Красива моя, ти бъди ми огледало!
За мен не бой се! И преди ме е боляло.
Виж, вятъра. Край друга спи ли той благат,
стрелките тихичко ще върна аз назад...
Сърцето си ще сторя сребърно махало.
Часовникът за миг ще спре, заради мен
ще се събуди той объркан, удивен...
Под нея тръни и коприва - не постеля.
Тогава златна ти, додето сипне ден,
стани алтън - плати дълга му неплатен.
Любов такава, даже смърт не я разделя...
Лунно огледало
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126073102962
Свидетельство о публикации №126073102962
Рецензии