Невъзможна обич
Но в съня - томително-тревожен,
знам - без глас сърцето ти шепти:
– Докосни ме! Целуни ме! Може.
Разумът просъсква: Не и не!
Аргументи - кой от кой по-важен.
А в кръвта ни огнени коне,
не му дават думичка да каже,
щом луната вън изпише: Да!
Ще е невъзможно да се лъжем.
Ще сме две звезди с една следа,
а светът да ни приеме - длъжен...
https://youtu.be/wGx0YfeQgcQ?si=fI0FHA3sQvMSiXHG
Свидетельство о публикации №126073007791