Уж е ден като ден, а в душата ми бие камбана,
уж вървя през града, а хвърчило съм. Литвам... почти...
Пълнолика луна тази нощ сън магичен ми хвана.
– Ще се сбъдне – прошепна ми изгревът. Вярвам в мечти.
Уж е ден като ден, а в сърцето ми славей запява
и замлъкват врабците за миг, и фонтанът дори,
и изгрява дъга... посред сушата жарка... Такава,
само моя си, шарена... Вятър на мен я дари.
Уж е ден като ден... Но не е... Тази златна луна е виновна,
на съдбата нощес всички дългове мои плати.
И прошепна ми тя: Виж, откупих ти обич съдбовна
и крилете – продадени евтино... Ето. Лети!
Уж е ден като ден
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126073003468
Свидетельство о публикации №126073003468
Рецензии