Облаци, облаци, хиляди облаци,
цяла небесна армада.
Буря ли, сприя ли някак злокобна си,
камъни сякаш ще падат.
Гарвани, гарвани, хиляди гарвани
между дървета пламтящи,
грачат. Предричат ни участ коварна ли?
C нокът вината ли дращи?
Мълнии, мълнии, огнени мълнии,
има ли още надежда?
Или заканата ще се изпълни и,
пълен клас житото свежда.
Людете, людете, крият се людете,
гняв ли небесен видяха?
Само поетите с лудите луди те,
нежна молитва и плаха,
в своите стихове, хиляди стихове,
вдигат - хоругва пресвята.
Шепнат забързaно... Светло е, тихо е...
Грейва след миг и дъгата...
Само поетите с лудите луди те
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126072805879
Свидетельство о публикации №126072805879
Рецензии