Неуслышанный плач

                Болгарский
                Мир и Я



                Н Е Ч У Т  П Л А Ч

                Аз смея се,
                но вътре в мене плаче
                душата ми,
                изпълнена със страх.
                Макар навън
                уверено да крача,
                не ми е ни до песен,
                ни до смях.

                Денят не носи
                радостна надежда -
                стотици хора
                в него ще умрат.
                Към Слънцето невидимо
                поглеждам.
                Плющи дъждът.
                И дави се светът.

                Ана Величкова


Рецензии