Е, Господи, дочуване!

Слънчасал луд днес разговаря с Бога.
Ти как си, Боже? Жега е при нас.
Ще слезеш ли? Е, как така не мога? –
отвръщаш ми? Ела, поне за час.
Изпада бавно бедният в екстаз.
И има връзка пряка той с Едема.
Дошли са санитари – да го вземат.
Лекарствата – и сън. Така жадуван е...
И лекарят изрича анатема.
А лудият: Е, Господи, дочуване!

И упоен от ласкавата дрога,
сънува луд не е - един от нас,
присъдата му доживотна, строга,
отменя Бог... обадил се завчас.
Огледал лудия и в профил, и в анфас.
Проклятие ли милостиво снема,
или затваря глупавата тема?
И клюката тъй бързо се разчува... Не!
Линейката отлита. Крив и хремав,
затваря Бог. Е, Господи, дочуване!

И Бог не е старик,  и бяла тога
брада Той няма, ни гръмовен глас,
любов е, радост, доброта... на слога,
посято жито, славеев захлас,
една луна в сърцето за компас...
Крилете ни? Шивачът бил е лемав,
или кроил ги е по грешна схема.
Бог не е в храма, нито нарисуван е.
Зографите ви – грешни са и с тремор.
 Той  обич е... Е, Господи, дочуване!

И аз съм луда, и не е дилема,
животът не е само съществуване.
Към теб любов по път трънлив поемам,
съдба си ми... Е, Господи, дочуване!