В пухест облак се понесох
сред безкрайна, слънчева позлата.
Светла радост в миг усетих,
сляла се в едно със тишината.
Някога, във детството безгрижно,
легнала сред горската поляна,
гонех с поглед облаче ефирно,
вплела в него мечтите си отрано.
Там замъци вълшебни аз разглеждах,
пристъпвах тихо, със почуда плаха,
с добри и чудни феи да се срещна
и с принцове, които ме зовяха.
Козелът умен, Храбрият шивач,
Русалката и Пепеляшка малка,
Овчарката и Младият ковач,
и тъжната Кибритопродавачка.
Джуджетата, Снежанка във нощта,
и Братче и сестриче във гората –
до един ги виждах в паметта
и пазех тези спомени в душата.
…
Сега… седя сама на пейка в парка,
мечтите ми по други пътища поеха.
С тегоби житейски мисълта ми пари,
а чуждите очи не носят ми утеха.
…
С угрижен поглед всички са край мене…
sunny EL
EN_fi_su_EL_Леналеночка
Някога...
© Copyright: Леналеночка3, 2026
Свидетельство о публикации №126072606283
Свидетельство о публикации №126072606283
Рецензии