Гори от жега всичко живо.
Нивя се люшкат. Необят.
От жито някога коливо,
за скъп покойник ще варят.
И прощъпулник – кръгла пита,
за радост в белия месал,
и топла обич в хляба скрита,
за драг стопанин прегладнял...
Лети душица в песен свила,
авлига мъничка едва,
мори я жажда. Сбира сила,
от вятър в слабите крила.
И тя е като слънце ярка,
надолу поглед да сведе,
ще види – ни дърво се мярка,
ни пътят свършва. Накъде,
летиш? Къде те носи в шепи,
немирен вятър? Миг поспри.
Не виждаш ли? Не е за теб... И,
послушай... Има по-добри.
Застива немощна за миг и,
запява... звънко... от душа:
Умират в полет знам авлиги,
обичам го и не греша.
Сърце - по-мъничко от орех,
душата - влюбен звездопад,
авлига с вятър непокорен,
небето и до днес браздят...
Сърцето на авлигата
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126072506803
Свидетельство о публикации №126072506803
Рецензии