Затворена сред пусти многоточия,
броя и смятам точките. На пръсти.
И сянката ми лудостта надскочи я,
и сто планети все на тебе кръсти,
Такава съм си - странна птичка Божия.
И думи са Вселенските трептения.
Небета седем лудостта изписа.
Светът ви безразличен докъде ми е?
До глезена. И хлябът ви е клисав.
А в дискоса - души срещу спасение.
Захласнатa е в летни пълнолуния
понякога и денем й се смръква.
И роза е. Щом болката целуне я
забравя, че душа е. Звездна църква,
на обич храм. Сред хорските безумия.
А в дискоса - души срещу спасение
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126072206629
Свидетельство о публикации №126072206629
Рецензии