Доброто в мен безмилостно умря
след толкова обиди и измами,
след хиляди лъжи се разпиля
и няма сили вече да се брани.
Замина си – не ще се върне пак,
остави ме самотна в океана
да диря светлината в червен мрак,
но аз не мога вече да я хвана.
Доброто в мен безмилостно умря –
с душа без нищо то ме изостави.
Прогониха го ледени сърца
и то избяга, и за мен забрави...
И днес умирам в черна празнота,
защото да го върна начин няма.
Ни лоша съм сега и ни добра –
една безчувствена, кървяща рана.
И потъвам тихо във студ и забрава,
без никакъв спомен без никакъв път...
дано сте щастливи щом ви оставя...
Ще дойде за всички ни вечния съд...
Доброто в мен умря
© Copyright: Иси Филипова, 2026
Свидетельство о публикации №126072205462
Свидетельство о публикации №126072205462
Рецензии