Валят от очите сълзите,
не спират в сърцето тъгите.
Спомени пак го обгръщат,
то вика ги - те се не връщат.
Излива тъгата си в песни
и в стихове тъжни, горестни,
че няма приятели верни,
а дните му станаха черни...
Скръб безутешна там броди,
и вечно към тях ще го води...
и когато затихне накрая -
ще е с мама и татко във рая.
И татко го няма, и мама -
от нас си заминаха двама...
Липса душата пробожда,
сякаш я демон обхожда.
Безутешна скръб
© Copyright: Иси Филипова, 2026
Свидетельство о публикации №126072205413
Свидетельство о публикации №126072205413
Рецензии