Лети във небето птица красива -
през облаци бели, над родни поля...
Душата й пее волна, щастлива
че има отново прекрасни крила...
Избяга от мрака, от тежки окови,
далече от тъмната, зла пещера....
политна високо с мечтите си нови
политна да срещне отново света.
За нищо не пита, тя просто лети,
достига звездите и свойте мечти.
Свободна и бяла, със чиста душа
над теб се издига и Обич е тя....
Ти гледай отдолу, потънал във мрак,
превърнат във демон, изгубил се пак...
До край ще изплащаш ти черния грях,
наивната птица поръси те с прах...
Не можеш от себе си ти да се скриеш
птицата искаше без жал да убиеш....
Но тя е свободна, отново лети
тя вече не плаче със тежки сълзи.
Очите й пак се усмихват в нощта,
сърцето й пак гори в любовта....
Птицата, дето ти беше пленил
вече не помни, че си я ранил.
Свободна душа
© Copyright: Иси Филипова, 2026
Свидетельство о публикации №126072205369
Свидетельство о публикации №126072205369
Рецензии