Двамата сме под дъжда,
по тялото ти се излива...
Нахално в твоята коса
се стича бавно и попива...
Гледам как те пипа той,
сякаш е съперник мой.
Под капките му аз горя -
не мога даже да го спра.
Небрежно се разстила в теб,
а ти ме гледаш като лед.
Краде от твоята магия -
от него искам да те скрия...
Приятел да съм само твой
поиска ти от мен преди...
Ала сърцето ми е в зной
ще може ли да издържи?
Ревнувам те от този дъжд -
той те има наведнъж...
По всяка клетка, всеки слой
те гали нежно и е твой...
Тихо с теб вървя в нощта -
не виждаш моята душа.
Приятел да ти бъда аз...
но вътрешно горя от страст.
Ревнувам те
© Copyright: Иси Филипова, 2026
Свидетельство о публикации №126072205325
Свидетельство о публикации №126072205325
Рецензии