Празна стая - няма никой,
само капчици роса
по прозореца се стичат,
гледат в моята душа.
А там все още е студено,
мъгливо - има бури пак.
сърцето от лъжи ранено
страда... във тъга и... мрак.
И въпреки, че Слънце грее
в сърцето ми е самота,
защото иска, но не смее
да вкуси твоите топлина.
Понеже тя е забранена,
а ти от мен си все далеч....
Живея в стая заградена
със капки... от тъга и скреж.
Кажи ми как да спра дъжда,
когато в мен за теб боли...
Когато в моята душа
е пусто и така горчи...?
Празна стая
© Copyright: Иси Филипова, 2026
Свидетельство о публикации №126072205305
Свидетельство о публикации №126072205305
Рецензии