А знае, дяволски е нужен и,
боли, когато все мълчи
Без вятър нощи теменужени
изплакват своите очи.
А лятото сезон е сушав и
в пожарища светът гори.
Ти в приказките недослушани,
повярвай, ветре мой и спри.
Живот ли е, ако е сносен и
дали от: Карай да върви
душите ни съвсем износени,
са плячка... лесно ги лови
на куката, забързан дявол и
в хербария си ги боде?
Когато радост са раздавали,
бях неродена. Ти къде?
А имам обич, стих и песен, и
крила. По-мъдра съм сега.
Горени мостове, отнесени...
За теб превръщам ги в дъга...
Когато радост са раздавали
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126072107055
Свидетельство о публикации №126072107055
Рецензии